Първи октомври, 2011 година. Качване за един ден. Тръгнахме рано-рано за Банско.


На хижа Бъндерица се разделихме с шофьорът ни Митко, който имаше различен маршрут и тръгнахме нагоре.


Времето беше добро. Подухваше малко, но нищо особено.






И пристигнахме на циркусът Малкия Казан. Огромно пространство заобградено от планини и хълмове. Внушително. Не ми се стори много малък....  После разбрах, че има и друг - Големия Казан. И предстоеше значително по-стръмно изкачване дотам.   (Казаните)


Вальо и Жоро.






Продължихме след кратка почивка.




Навлязохме в територията на Големия казан. Разбрах защо го наричат така...



  Тук растителността е доста бедна. И започваш да се чувстваш доста нищожен сред това количество масивна скална маса.
 



Горе, на самият ръб се виеха орли.


Дъното на Големия казан.


Продължихме.

 
С изкачването взорът се разширява.



Навлязохме в територията на облаците.

Седловината Премката.


Отсреща връх Кутело. В тази посока е и карстовият ръб Кончето.


Тази снимка я откраднах от Жоро. Мерси, Жорка. ;)

Връх Вихрен.

Жоро и Вальо.


Моя милост. И тази снимка е от Жоро.


Две от Влахинските езера. Зад тях е ридът Гредаро. Острият връх в далечината е връх Синаница.






След кратка почивка тръгнахме надолу. Но не по същия път, от който дойдохме, а в посока хижа Пирин.




Връх Каменица в далечината сред облаците.




Вдясно - Муратов връх.




Връх Тодорка.








Хижа Вихрен се мержелее долу.

Приближаваме.


Хижа Вихрен.


Понеже тогава още нямах щеки, този колец много ми помогна по пътя към върха. Оставих го до хижата ако може да свърши работа на някой друг. А и как няма - все пак този кол е с история - бил е на Вихрен.


Заслужено отморихме с местна бира.
 
С Митко, Вальо и Жоро. Маршрутът на Митко бе през Муратов връх.


На тръгване решихме да минем да видим Байкушевата Мура - дърво на повече от 1300 години.




Байкушевата Мура е на същата възраст, на каквато е и българската държава.



---------------------------------------------

Разходката си заслужаваше отвсякъде. Благодарности на нашият водач Жоро за двете снимки, както и за това, че взаимствах информация за тези природни забележителности. Благодаря на Митко, Жоро и Вальо за пътешествието.

Снимките в този постинг са 56 отбрани от общо 199.

Мостов, хубави са ти шишарките, чуквам ти точка за берекет.
Сега, можеш да върнеш жеста, ако искаш ;)

Благодаря, НикитКе.

Прекрасни снимки!
Аз съм стигала само до езерото "Окото". Не посмяхме да тръгнем сами без водач.
Пленителна е Пирин планина!

Жестоко. Гранд Казан прилича на Гранд Каньон :DD (proud)

Много внушително, пак искам да отида...

)) Ще си свия снимката на "Байкушевара мура".... Благодарско ))

По същите места и аз съм пил бира.
Само, че до х. Вихрен се качих с джипка, на Окото си измих окото и не посмях да продължа нагоре.

Окото си бил измил!!! :DD

Живот и здраве - пак! Поздрави!

на Гранд кениън ли? Чуквам ти една точка за берекет.

Ами Големият Казан си беше малко като кениън. ;)

Поздрави за тази красота, събрана в снимки!
Много ми хареса постинга!