Това се случи на 25-ти юни 2011 година. Идеята бе да преспим на палатки на хижа Рай като преди това се качим до върха. Речено - сторено, тръгнахме рано.


Изходният пункт бе местността Паниците до Калофер. След като оставихме колата и се въоръжихме с багаж, щеки и чист ентусиазъм, тръгнахме към целта си.


В началото времето не беше лошо, облачно, тук-таме слънце, но си беше ОК. По-късно щяхме да разберем, че поради силният вятър, който по-късно се разрази в цялата страна е отменен фестивалът Elevation край Разлог. А ние се бяхме запътили към един от най-ветровитите върхове в България...









Официално сме в Централен Балкан. Стара планина си е Стара планина.
















През по-голямата част върхът бе закрит от облаци, но от време на време се мярваше за съвсем малко, колкото да се скрие пак.




Овчици...


Джендема вече се вижда. Скоро нямаше да вървим под открито небе.






Едно идеално място за кратка почивка, а и не само. Но вятърът ставаше все по-силен на това открито пространство, а и нямахме време за почивки.






"ПРЕМИНИ НА 1 ПРЕДАВКА"


Лека-полека излязохме от Джендема.




Почти сме на хижата...


Райското пръскало - най-високият водопад в България, 125 м.




Ето я и хижа Рай...




Точно така!


Хижа Рай. От Паниците до хижата - 4 часа.


Величествена гледка... А и цялата тази местност е райска.


Нямахме много време да се мотаем. С известни трудности успяхме някак си да разпънем палатките. Ако не беше помощта на няколко тежки камъка, вятърът щеше да ни ги изскубне от земята.

И продължихме към същината на нашето пътуване - връх Ботев. Предстояха ни още 3 часа изкачване на сравнително по-стръмен терен - Тарзановата пътека. Добре, че бяхме без багаж.


Накъдето и да погледнеш - огромно пространство Природа...




Хижата ставаше все по-малка.


Диви кончета.










С изкачването вятърът ставаше все по-силен и трябваше да се придвижваме с повишено внимание. На никой не му се искаше да спусне на кълбета надолу по склона.


Хижа Рай жълтее долу.


В самото подножие навлязохме в облаците. Ставаше все по-студено.




Най-накрая! Ботев връх.


Станцията отвътре. От уредите видяхме, че навън е -2 градуса.


Тук времето е спряло.


Позволихме си 15-тина минути почивка преди да тръгнем обратно надолу. Между другото там пих най-хубавият чай в света - от горски плодове, неописуем просто. 

Мобилизирахме се и потеглихме обратно - нови 3 часа преход.

След като пристигнахме видяхме, че докато ни е нямало вятърът е счупил рейките на всичките 3 палатки. Една от тях беше отхвръкнала на десетина метра. Но всяко зло за добро - отседнахме в  хижата. А и в крайна сметка там щяхме да си починем най-добре.

Вечерта хапнахме стабилно и пихме няколко вида домашна ракийка. По едно време генераторът започна да сдава багажа и осветлението постепенно гаснеше, но ние си имахме фенерчета. Откарахме до 3 часа сутринта.

На заслужена почивка.




На следващият ден станахме на сутринта, хапнахме много яки пържени филийки с мед и тръгнахме обратно.

----------------------------------------------
Снимките в този постинг са 50 отбрани от общо 227.

Благодаря за разходката:)

;)

Красива разходка! :)) Красиво покоряване! :)) ;)

В планината винаги е красива и разходката и покоряването. ;)

Това е следващата дестинация, която сме си набелязали с моето семейство.
Прекрасни снимки!
Благодаря ти, Лостов!

:)

http://lubara.blog.bg/turizam/2009/03/27/otnovo-v-stara-planina.31395
Това е едно незабравимо приключение!

Хубаво приключение сте си спретнали.

Бравос, посетили сте прекрасни места...живея аха-аха в Балкана,едва ли не и не мога да му се нарадвам.

:) Само с два дни сме се разминали на хижа "Рай" :)))
Нашето пътешествие обаче продължи до Карлово.
Снимките са великолепни, направо ме върнаха на това наистина райско кътче.

И аз винаги с удоволствие бих се върнал пак там. :) Някак си... райско е! ;)