Не издържах и отидох да го видя на живо докато все още не бяха “почистили” посланието. Беше по обед и нямаше много хора. До мен имаше двама човека, които обсъждаха случката. Започнах да правя снимки. По едно време забелязах двама младежи, единият от които с китара да се задават по една алея. Още от далече този с китарата започна да се провиква “Абееее ееейййй! Каква е тая простотия бееее!” Продължаваха да се приближават и този с китарата “Лелеее… какво е това нещо беее!”. В крайна сметка се почувствах длъжен да му обърна малко внимание, а той си продължаваше “Какви са тези неща беее? Какво е туй чудо? Ама това е паметник. Това са хора…”. Единият от двамата мъже до мен се обърна към него и го попита дали знае какъв всъщност е този паметник. Отговори, че не. Включих се като му казах, че това е послание по повод 45 години от Пражката пролет през 1968г. “Еееее ама аз не съм бил роден тогава беее.” додаде той. “Аз също” отговорих му “Но това не значи, че не знам какво се е случило тогава.” С 2-3 изречения се опитахме да му резюмираме събитията от 1968-а. “Еее ама какво го цапат, да го съборят тогава…” заключи младежът. “И това ще стане” уверено каза човекът до мен, който след това дружелюбно го поздрави за това, че е избрал да се занимава с музика (визирайки китарата) и му пожела успех както и да прочете какво всъщност се е случило преди да дава прибързани оценки. В крайна сметка се разделихме приятелски с младежа.

Не, това не е гавра с паметта на загиналите войници (от съветската окупаторска армия). Това е послание към Чехия, с което се извиняваме за извършеното от нашите комунистически предшественици. Ще си позволя да цитирам Евгени Димитров от Фейсбук (когото не познавам), който много добре синтезира мислите в главата ми: “Боядисването на паметника е една чудесна и свежа идея за извинение, много по-силна от всякакви дипломатически ноти и декларации, защото идва директно от хората на България. Изобщо смисълът този паметник да продължава да съществува в центъра на София, е за да напомня за мрачната роля на Съветската армия в нашата история, и отвреме навреме да бъде омазван с нещо като знак на съвременното ни отношение към тези събития. А и най-добрият начин да се разделиш с миналото е, като му се изсмееш, беше казал някой навремето…“

Който не е наясно какво е Пражката пролет и какво всъщност се е случило през 1968г. може да се осведоми при добро желание. (Наистина отваря очите!)