Споделям тази статия от българският сайт на Deutsche Welle, която идеално отразява позицията ми по въпроса за соц "изкуството" от близкото минало.
----------------------------------------------------------------------------

Грозни и груби, полусрутени бетонни чудовища са пръснати из цяла България. Един нов албум разказва тъжната история за разрухата на многобройните паметници и мемориални комплекси, изградени по времето на комунизма.

Автор на албума „Forget your past” („Забравете миналото си”) е младият български фотограф Никола Михов. Погледът му към монументалното наследство на комунизма не е нито нито през черни, нито през розови очила, а под лупа. Заглавието на албума е заимствано от надпис над входа на разграбената „летяща чиния” на връх Бузлуджа. Този надпис очевидно носи същата символика като онова „В крак с времето”, което миналата година превърна Паметника на съветската армия в София в пъстър американски комикс. „В сегашното си състояние Бузлуджанският паметник оставя най-тягостните впечатления сред всички паметници на социализма”, казва Никола Михов.

Фрапиращи гледки из цяла България



"Забравете миналото си"

Младият фотограф е заснел и други шокиращи примери за разпада на монументалните комплекси и паметници от времето на НРБ. Другата „летяща чиния”, варненският паметник на съветската армия, който се вижда на километри от морето, в момента подслонява автосервиз и дърводелска работилница. Фигурите на четирима съветски бойци и три български моми, известни на по-възрастните варненци като „Седморката на Блейк”, се издигат величествено над мръсотията.

Никола Михов разказва и за „подводния мавзолей” в центъра на Габрово. Там подпочвената вода е заляла костницата на партизани, а тленните им останки в момента зловещо населяват „аквариума” със застояла вода. Костите от погребаните в основите на видинския „Паметник на съпротивата” са на сухо - те просто са извадени и разхвърляни по алеите.

По думите на Михов на редица места свалените или паднали скъпи облицовки на мемориалните комплекси се използват „по предназначение” - за изработка на надгробни плочи например. Младият фотограф е установил, че на места помещенията на мемориалите са пригодени за складове от местните предприятия „Чистота" - такъв е например случаят с "Братска могила" в Пловдив. Разграбен е дори сравнително новият мемориал край Сливница, с който през 1985 година е отбелязана 100-годишнината от Сръбско-българската война.

Разбити, разграбени, разрушени

Разруха на Бузлуджа

Само за изграждането на Бузлуджанската „чиния” режимът изразходва 25 милиона щатски долара. Скъпите й инсталации за над 3 милиона долара отдавна са ограбени, а много от тежките орнаменти са разхвърляни като че ли от ръка на великан на километри около върха. Навсякъде в 30-те най-големи мемориални комплекси от времето на комунизма са изтръгнати металните букви, парапетите, електрическите инсталации, откраднати са масивни скулптури от ценни сплави, разбити са мраморни саркофази. Дали пък това не е част от автентичния български начин за справяне с миналото? - пита се Михов.

Има обаче и случаи, в които бързият разпад на социалистическите артефакти се дължи на некачественото строителство и негодните материали. Поразяващият с грозотата си монумент за 1300-годишнината на българската държава пред софийския НДК е открит през 1981 година, а облицовъчните му плочи започват да падат още през 1985-та.

Грубата сила на "народната власт"



Варна: парк-паметник на Българо-съветската дружба

Според доцента по история в Софийския университет Михаил Груев, всички паметници от времето на българския комунизъм имат една обща черта: грубата естетика. Тя пък отразява грубата сила, чрез която тъй наречената „народна власт” подчини България и българите. Странната смесица между образи на герои от войните за национално освобождение и на персонажи от комунистическата митология в паметниците на късния соц-арт през 80-те години отразява засилващия се национал-комунизъм във върхушката на БКП. „Тези паметници имат за цел да убедят обществото, че съществува естествена приемственост между славното минало и настоящия режим”, твърди Груев, който е убеден в необходимостта от „десекрализация” на паметниците, от премахване на вменената им чрез фалша на епохата „святост”.

Албумът „Forget your past” онагледява своеобразния начин, по който българите разчистват собственото си тоталитарно минало - чрез грабежи, вандалско разрушаване или поругаване. Останалото довършват природните стихии и последиците от калпавия градеж. "В България и досега не е започнала широка и задълбочена обществена дискусия, която да мотивира управленски решения за съдбата на монументите от времето на комунизма”, заключава доцент Михаил Груев от Историческия факултет на Софийския университет.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев
Източник: http://www.dw.de/dw/article/0,,16068906,00.html

----------------------------------------------------------------------------

Не е ли отдавна най-малкото излишно, смешно, тесногръдо и жалко, комунистите и техните симпатизанти всяка година да си устройват парти на поляната на Бузлуджа, на фона на това порутено и изгнило олицетворение на този тоталитарен режим и да се надъхват един друг колко готино беше едно време и как всичко това ще се върне?!

Не си ли затваряме очите и не избягваме ли взимането на решение, когато всеки ден подминаваме всички тези архаични соц паметници, които навсякъде "красят" градовете и селата ни с тази гротескна отминала "слава"?!

Колко време още ще гледаме всички тези монументи и паметници?! Та нали паметник трябва да е нещо, което да остане в паметта ни с нещо добро, нещо към което да се стремим, нещо което да бъде идеал за нашите цели. Защо не наблегнем на достойната част от нашата история, а отчаяно и безумно се вкопчваме носталгично в един петдесетина годишен период на България, когато простаците завзеха властта и бяхме просто един сателит на тогавашният Съветски съюз? Това ли ни е идеалът за прогрес?

Ако непрекъснато гледаме назад, как ще продължим напред?

http://humanplanet.com/timothyallen/2012/02/buzludzha-buzludja-bulgaria/

http://nikolamihov.com/forget_your_past.html

Да, вярно е ,че тези паметници са грозни и груби - и точно за това трябва да останат за да напомнят за това грозно и грубо време. Защо ние да унищожаваме? Да, нека да гледаме напред и единсвено и само да градим новото и красивото.

са грозни и груби, затова трябва да останат, за да може в бъдеще да ни напомнят на това грозно и грубо време?!?

"Тате, какво е това?"
"Ами грозен и груб паметник от едно грозно и грубо време."
"А защо сте го оставили?"
"Ами, за да ни напомня..."
"Защо?"
"Защото е част от историята."
"Но нали каза, че са грозни и груби. С това ли искате да запомните тази част от историята?"
"Ами да... не е редно да си унищожаваме историята."
"Значи не е било редно едно време нещата да са били грозни и груби, но е редно в днешно време да съхраняваме спомена за това време на публично и видно място?"
"Ами.. да нещо такова.. май така излиза..."
"Тате, вие мазохисти ли сте?"
"...."

Как ще съществува красивото ако го няма грозното?

но няма да навреди да се отървем от колкото се може повече грозотии... и без това си имаме предостатъчно.. ;)

Знаеш, че живеем в дуалистичен свят, не можем да премахнем минуса, негативното, черния цвят. Вместо да загубим време и средства да разрушим нещо което не ни харесва - да създадем нещо ново, красиво и така повярвай ще сме много по- удоволетворени!

Ще съм удовлетворен като махнем грозното и сложим нещо хубаво.

но, нека да си уважаваме миналото, каквото и да е било, трябва да го приемем като част от нашето израстване, да си го простим и тогава да га загърбим.

Да, част е от нашето минало, трябва да се знае разбира се, било то добро или лошо.
Но не мога да уважавам ТАЗИ част от миналото.

Доста сериозна тема си засегнал, lostov.
Трябва доста хора да се замислят върху всичко.
Поздрави!

Сериозна е, да и живо ме вълнува. И няма да спирам да говоря за това. Това минало трябва да си остане в учебника по история, а не негови символи да ни гледат с бетонен поглед оттук и там в градовете и селата на България!

според мен не бива да се пипа. Няма значение, че са на руски войни - тези момчета са идвали да се бият за една кауза, в която са вярвали и заслужават да бъдат запомнени. Но когато става въпрос за монументи от типа на "трикрилния петохуй" пред НДК, място за спор няма - трябва да се разкарат! Още повече, на мястото на петохуя е имало войнишки паметник, който е истинския монумент за това място.
А иначе сателит на СССР бяхме колкото сега сме сателит на САЩ. Но единствения плюс в случая беше, че СССР беше близо и изнасяхме какво ли не за там, а пък оттам идваше почти безплатно парно и ток. Затова много хора си спомнят с умиление за онези години, когато за ток се плащаха по 4-5 лева на месец, а 5 лева за телефон означаваше, че си говорил по двайсет-трийсет пъти на ден с гаджето ;) Билетчето за градски транспорт беше 6 стотинки, а бензина - по-малко от левче за литър. При заплата на висшист (без да е партиен член) от порядъка на 300-400 лева (говорим за осемдесетте години). Обаче тогава пак имаше парадокси - постоянно в трамваите хващаха гратисчии, имаше побоища с контрольори, а масово се крадеше държавен бензин (дето беше оцветен) и какво ли още не... На това аз не му казвам робска психика. Това се нарича тарикатлък на дребно.

Поздрави, друже :)))