Прочетен: 4276 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2015 11:46
Терористичните атаки в Париж са нещо ужасно. Зверство, което хвърли в потрес целия свят. Мир на душите на всички загинали. Това бе един целенасочен и показен удар в сърцето на Европа. Не знам дали това бе дело на ИДИЛ, въпреки, че техен говорител се “похвали”, че това ще е един от многото удари, които предстоят. От една страна “Ето виждате ли, можем да ви ударим в сърцето на Европа. Където и когато си поискаме.” Но от друга – има някаква цел. Не знам каква е, но най-вероятно се търси някаква извратена изгода от верижната реакция, която неминуемо ще последва или насочват вниманието на света насам, докато вкарат в ход някаква друга мизерия. Не знам. Но е отвратително.
Това не трябва да случва никъде и на никой. Както и не трябва да се случват почти ежедневните масови убийства на хора в не толкова “популярните” страни, за които почти никой не си сменя профилната снимка с “Je suis Lebanon”, “Pray for Nigeria” или сирийския флаг например. Лъха лицемерие от подобни показни призиви за съпричастие към жертви на атентат само защото живеят в предпочитана туристическа дестинация. Когато на 7 януари 2015 г. се случиха престрелките в офиса на Charlie Hebdo в Париж, цял свят обърна глави натам, заговори се за борбата с тероризма, свободата на словото, съчувствие и съпричастие бликаше от всеки втори мой познат/приятел във фейсбук. Между 3-ти и 7-ми януари в Бага, Нигерия, джихадистката формация Боко Харам затрива от лицето на земята повече от 2000 души (!!!). Честно казано, признавам си, че покрай хилядите карикатури и илюстрации, статии, изявления, коментари, профилни снимки и т.н. в памет на жертвите на Charile Hebdo, аз не разбрах тогава за този геноцид, случил се в Нигерия. Разбрах по-късно и то случайно от една карикатура. Не казвам, че не е било отразено от медиите въобще, но е доста тъжно, че научих за това по този начин. Показателен пример за избирателна съпричастност. За жалост 2015 г. също е богата на масови убийства и съм сигурен, че много от тях са отразени по различен начин от медиите, което рефлектира и в различния обществен отзвук.
На 12 ноември 2015 г., ден преди терористичната атака в Париж, в Бейрут двама атентатори-самоубийци се взривяват, убивайки 43 човека и ранявайки към 240. И отново това не бе отразено достатъчно от “големите” медии и информация за този атентат присъства само в някои медийни сайтове. Някой разбра ли за героичната саможертва на Адел Термос, който успява да повали единия от атентаторите, принуждавайки го да детонира взрива по-рано от предвиденото? По този начин този човек е спасил стотици човешки животи.
В началото реагирах малко остро на масовия поток от профилни снимки с френския флаг и затова в името на обективността се запознах и с аргументите на другата страна, някои от които наистина имат резон. Като цяло е разбираемо светът да реагира така, понеже в периферията на цивилизацията често се случват подобни зверства, а когато нещо такова се случи в страна като Франция, се тълкува като удар в сърцето на цивилизацията. Нормално е хората да са по-притеснени, когато атентат се случи в европейска държава, отколкото в някоя държава от Третия свят или в размирен азиатски район например. В крайна сметка това е пряка заплаха и ние като европейци, пък били и на последната дупка на кавала, имаме причина да сме обезпокоени, загрижени и да изпитваме състрадание. Разбира се, че се идентифицираме повече с държава като Франция, отколкото с държава като Нигерия. Още повече, че много от нас имат близки, роднини, приятели в Париж, което също обяснява реакциите на много хора.
Но нека даваме гласност и на другите събития. Защото чуждият проблем е чужд, докато не стане твой. Инак продължаваме да се делим и да поставяме граници, демонстрирайки загриженост към едни и пренебрегвайки други. Все пак всички сме хора, нали? А колкото до профилните фейсбук снимки в синьо, бяло и червено, в крайна сметка това е вид начин, някой да изрази съпричастността си и не виня никого за това. Виня mainstream медиите, заради чието избирателно отразяване се стига до тази избирателнна съпричастност. И да си пожелаем никога повече да не ни се налага да сме “Je suis нещо си”.
А Вие какво очаквате или "искате" - всеки ден Франция или други евродържави да скърбят за някой друг?
НЕ ВИ ЛИ ИЗМЪЧВА, ЧЕ МАСА БЪЛГАРИ И РУСНАЦИ СЕ РАДВАТ НА СТАНАЛОТО ВЪВ ФРАНЦИЯ?
НЕ ВИ ЛИ МЪЧИ, ЧЕ МАСА РУСНАЦИ СЕ КЕФЕХА НА СТАНАЛОТО С ХОЛАНДСКИЯ САМОЛЕТ И ДЕЦАТА В НЕГО?
Измъчвайте се и за другите или ви пука само за руснаци?!
...
И не, пред смъртта никой не "ВИ" е равен - когато почитате някой на 9 май, то това са само "вашите" руски победители и жертви, нямам спомен някой боклук от изток да се е извинил за изнасилванията в Германия, за убийствата на германски бебета и жени след ВСВ от съветските войски, зщаото за жертвите навсякъде Гермнаия се извинява ден ката ден и плаща на кой ли не?!
Значи пред смъртта не сем равни, вие на изток сте по-равни.
КАТО ПРАКТИЧНОСТ И РАЦИОНАЛНО - НЕ
Не можем аз, ти, французин или марсианец да скърбим за всеки
Що иде реч до медиата, те са избирателни и това е ясно
Излишно е да питам и друго - ОНЕЗИ В БЕЙРУТ ИЛИ ИРАК СКЪРБЯТ ЛИ ЗА ТЕБ, МЕН ИЛИ ЕВРОПА - не, но поне нямат претенция за Хуманизъм, вярно че тези във франция имат.
2. ProvoCAD
3. WebCafe
4. Биволъ
5. Валентин Фъртунов
6. Делян Тодоров
7. A Bad Apple
8. Алхимични шотове
9. Декомунизация
10. Венци Мицов
11. Extreme Centre Point
12. Въздушна Фотография
13. Discovery News
14. 30 думи
15. Crime Incubator
16. Блогът на Светул
17. MayaEye
18. World Tattoo Gallery
19. Иво Инджев
20. Knowledge of Today
21. Правилно Хранене
22. Иван Бедров
23. ДС
24. Свободата
25. Разузнаване
26. Българска История
27. Darts News
28. ДАНСwithme
29. Блогът на нервната акула
30. Строителство