Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 13:07 - Това не е луна! (fan fiction разказче)
Автор: lostov Категория: Хоби   
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В духа на вечно актуалния Star Wars и пълнолунието наскоро, да почерпя с едно забавничко fan-fiction разказче, което не съм публикувал досега в блога. Енджой!

Разказът е написан по месечната тема “В дълбините на космоса” на литературната инициатива “Истории от някога” и го прочетох наживо в Bar Dak на 12 октомври 2015 г.

image


ТОВА НЕ Е ЛУНА!
Самотната метална отломка, която навремето е била част от космически кораб или космическа станция, се рееше кротко из безбрежната черна шир, като компания ѝ правеха единствено големият колкото баскетболна топка Сатурн отпред в далечината и безбройните ярки звезди наоколо. В следващия миг, отломката бе закачена и засилена в бесен въртящ полет от преминаващия с максимална скорост космически кораб, който бързо се превърна в малка точка. Минута по-късно, на същото това място (ако, разбира се в необятния и непостоянен космос, съществува понятието „същото това място“), премина друг, значително по-голям кораб, движещ се в същата посока, който също бързо се скри в чернотата отпред.

– Гледай ги тия идиоти, бе! Мислят си, че могат да ни избягат. – рече с насмешка О‘Браян.

– Пълни мухльовци! – потвърди колегата му Санчез. – Ако знаят само какъв хубав междупланетарен съд ги чака за глупостта, която направиха.

– Говорѝ ми! Ама, то акъл се иска. Честно да ти кажа, чудя се кой от тия двамата е по-тъп. Санчез, приближи се още малко и пробвай да осъществим връзка! Искам да ги чуя какво ще кажат преди да включим прехващателния лъч.

В същото време на няколкостотин километра напред, в първия космически кораб:

– Братле, тия се приближават. – отчете разтревожено Роско, следейки показателите на екраните пред себе си.

– Споко, братле! – успокои го Франко, който съсредоточено конфигурираше сложни траектории пред своя екран. – Съвсем скоро ще сме много далеч от тях.

– Дано си прав, щото не ми се работи в рециклатора за отпадъци на Марс през следващите 175 години… – промърмори Роско. – Братле, опитват се да направят връзка с нас. Да блокирам ли сигнала?

– А, не! Даже ни включѝ визуално! Искам да им видя физиономиите като разберат.

Целият разказ е тук.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lostov
Категория: Други
Прочетен: 319452
Постинги: 66
Коментари: 490
Гласове: 495
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930