Точно преди две години написах тази статия за Хелоуин. По случай случая качвам това допълнение.

Може би ако бях писал долните редове сега (т.е. тези в линка), щях да съм една идея по-малко рязък и краен. Но само една идея, не повече. Накратко: лошо няма – на който му се празнува, нека празнува. Разсъждавайки сега от позицията на родител разбирам, че в крайна сметка за децата това е един много приятен повод за веселие и смях. Както и за всеки, който просто иска да си прекара забавно с приятели и т.н.

Погледнато от другата му страна, за мен това е един глобален търговски ден, в който се харчат милиарди в името на това да се маскираме, декорираме къщата и т.н. и т.н. На фона на всички хора, преживяйки в недоимък, глад и болести това ми се струва малко нелепо, като се има предвид, че всички тези милиарди биха могли да бъдат оползотворени по много по-добър и полезен начин. Но това важи за всички по-известни празници, които са се комерсиализирали до някаква абсурдна степен и всичко опира до търговия и пари. Относно празнуването на Хелоуин в България – не ме учудва, като се има предвид, че 45 години сме живели в комунистическа изолация от западния свят и сега (не сега, а образно казано) подобен празник ни се струва интересен, различен, забавен. И наистина лошо няма, но едно голямо НО. Забелязвам, че улисани в истерията на чужди празници като Хелоуин все по-малко хора обръщат внимание или знаят достатъчно основни неща за българските празници, традиции и ценности. И това се забелязва сред подрастващото поколение. Предполагам защото нашите събития не им се струват толкова атрактивни може би. В крайна сметка всички ние, българите, сме длъжни да съхраняваме (и обогатяваме при добро желание) нашите вековни традиции, празници и обичаи. На фона на това масово незнание и опростачване на маса български народ в наши дни в комбинация с празник като Хелоуин, започвам да изпитвам опасение, че лека-полека с годините се обезличаваме като нация и загубваме българското в себе си. Та затова няма лошо да се радваме на чуждото, но нека не забравяме кои сме ние и да помним и уважаваме хилядолетния българския дух както подобава. От уважение към дедите ни, от уважение към самите нас и нашите деца.